Троян – Априлци – Угърчин (ТАУ) - България

Основни факти

Пилотният регион Троян-Априлци-Угърчин (ТАУ) е разположен в България, в “сърцето на Балкана”, т.е. в средната северна част на най-дългата планина, пресичаща Балканския полуостров. Регионът на ТАУ обхваща териториите на три съседни общини – Троян, Априлци и Угърчин с обща площ 1650,2 км² и 33717 жители. ТАУ се намира на около 150 км североизточно от столицата София и през територията му минава основният път, свързващ столицата с Черно море. От юридическа гледна точка и трите общини са класифицирани като селски район (с изключение на територията на град Троян) и във всяка от тях има само по едно населено място със статут на град и административен център – община. Трите общини са изправени пред общо предизвикателство – обезлюдяване.

Троян е най-голямата община на територията (888,84 км² и 25589 жители), като 72% от населението живее в едноименния град. Троян е обявен за град преди около 150 години заради развитието на занаятчийството и образователното дело. Индустриализацията му започва в началото на XX в. и се развива силно по време на комунистическия режим. По време на посткомунистическия преход Троян се деиндустриализира само частично и оттогава е в процес на реиндустриализация, свързана с разширяването на глобалните вериги за създаване на стойност (фармацевтика, текстил, международен транспорт, дървообработване и производство на мебели, хранително-вкусова промишленост). Секторът на услугите е свързан основно с транспортни и административни услуги, туризъм и хазарт. През последните години районът привлича компании от сектора на информационните и комуникационните технологии и почти няма безработица. През последните 20 години (2000-2020 г.) общината е загубила 25% от населението си. Районът на Троян е богат на природно и културно наследство. На територията на община Троян попада най-големият биосферен резерват в България, защитен от ЮНЕСКО. СПА и рекреационният туризъм също се развиват успешно. Традиционните местни храни (млечни и месни продукти, плодове и горски плодове, ракия, билки) се ценят заради качеството и автентичността си. Както и занаятите (керамика, метал, кожа), които понастоящем са добре запазени в около 250 занаятчийски работилници.
Априлци е втората община на територията на пилотния регион (238,26 km², 2741 жители). Основното селище, носещо същото име като общината, е обявено за град от комунистическия режим в средата на 70-те години на ХХ в. като мярка за задържане на населението. Разположен в подножието на най-високия връх на Стара планина, Априлци се издържа основно от туризъм, няколко промишлени малки и средни предприятия (МСП) и животновъдство. През последните 20 години Априлци е загубил над 30 % от населението си. Понастоящем 90 % от населението живее в града, поради което селата на територията са почти обезлюдени. Априлци предлага добри социални услуги за възрастните хора и полага усилия за запазване на нематериалното си културно наследство (танцови и певчески групи), както и на скотовъдството в територии с висока природна стойност. Туризмът и транспортът са двете най-развити услуги в общината с над 130 регистрирани къщи за гости и около 20 места за хранене.
Угърчин е третата община в областта и най-голямото ѝ богатство е земята (523,1 km²) и горският фонд. През последните 20 години общината е загубила 45% от населението си (5387 жители). Угърчин се е развивал главно чрез селскостопански, горски и дървопреработвателни дейности и подобно на Априлци също е бил превърнат от село в град от комунистическия режим в края на 60-те години на миналия век. За разлика от Троян и Априлци, населението на Угърчин представлява пъстра етническа мозайка от роми и българи, живеещи съвместно. Угърчин е единствената от трите общини, в която в града живеят по-малко хора (42%), отколкото в околните села, които са част от общината. Селското стопанство е основният икономически сектор, който носи приходи на общината.

Участващи

партньори

Трансформации на “Живите лаборатории”

Социо-икономика

Макар и с различни темпове, трите общини в ТАУ се обезлюдяват поради отрицателния естествен прираст и миграционните процеси. Трите общини се борят по различни начини да се справят с този проблем. Например в Троян се предлагат по-разнообразни работни места в сектора на промишлеността и туристическите услуги. Априлци до голяма степен следва пътя на Троян, докато в Угърчин ситуацията е по-сложна, защото работните места са малко, предимно в селското и горското стопанство, нискоквалифицирани и като цяло по-подходящи за мъже, отколкото за жени. Освен това процесите на сегрегация тласкат ромското население към по-нискоквалифицирани, несигурни и сезонни работни места, което поражда по-висока безработица и бедност в тази община, в сравнение с другите две. Развитието на реиндустриализацията, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и туризмът са основните инструменти за справяне с обезлюдяването в района на ТАУ.

Изменение на климата и околна среда

Районът трябва да постигне декарбонизация и да осигури на населението си достъп до по-чиста вода и въздух. За тази цел:

са изградени възобновяеми енергийни източници и техният брой се увеличава;
общинските зеленчукови и овощни градини за висококачествена храна са разработени от община Троян, за да осигуряват ежедневно пресни зеленчуци и плодове за всички деца и обществената кухня;

създадена е нова общинска инсталация за компостиране и третиране на разделно събрани отпадъци (съвместен проект между Троян и Априлци), която превръща отпадъците в суровина в съответствие с принципите на кръговата икономика.

Дигитализация

Скоростта на широколентовия достъп се е увеличила значително между 2020 и 2023 г. в района. Скоростта на фиксираната широколентова мрежа в Троян е 33,79 mbps, в Априлци – 29,41 mbps, а в Угърчин – 49,99 mbps. Скоростта на широколентовата мобилна мрежа е още по-впечатляваща (за сравнение) – 116,06 mbps в Троян, 61,04 mbps в Априлци и 48,25 mbps в Угърчин. Тези цифри показват, че дигиталният преход в пилотния регион се осъществява успешно, що се отнася до осигуряване на достъп до широколентов интернет за бизнеса и домакинствата. Въпреки високото качество и скоростта на широколентовия достъп в България, страната значително изостава от средното за ЕС ниво на цифровите умения, дела на специалистите по информационните и комуникационните технологии, въвеждането на цифрови технологии от малки и средни предприятия (МСП) и цифровизацията на обществените услуги. Тенденциите в национален мащаб сочат леко разминаване между дела на домакинствата с достъп до интернет в градовете, в сравнение със същия показател в селата. Гореспоменатите разлики биха могли да се дължат на общите демографски тенденции в страната и в пилотния регион. По-младите и икономически по-активни граждани обикновено живеят в градовете, докато в българските села преобладава по-възрастно население с по-занижени цифрови потребности и грамотност. Въпреки това, с неотдавнашната тенденция на дигиталните номади да работят от разстояние и да живеят в по-малки, по-малко замърсени и по-малко населени места и села, тази дигитална ситуация е по-скоро предизвикателство, тъй като изискванията и уменията нарастват.

Въпреки това районът трябва да намери по-добър баланс между нарастващия брой застаряващо население и използването на публични и частни цифрови услуги.