Author: FUNDACION EMPRESA UNIVERSIDAD GALLEG (FEUGA)

Unlocking Digital Potential: Gloucestershire’s Rural Renaissance

Gloucestershire, nestled in South West England, boasts a rich tapestry of rural life, home to nearly 650,000 residents. While urban centers like Cheltenham and Gloucester buzz with activity, our focus turns to the county’s rural heartland: Stroud, Forest of Dean, Cotswold, and Tewkesbury.

Transition Focus: Digital Divide

Despite 96.49% Superfast broadband coverage, rural communities face significant digital disparities. According to Citizens Online (2022), up to 8% of adults lack basic internet access or essential digital skills. This gap hinders economic and social inclusion, emphasizing the need for targeted interventions to bridge these divides.

Living Lab Initiative in Gloucestershire:

In Cirencester and neighboring parishes, we’re pioneering community-level datasets to understand digital needs and capabilities better. By collaborating closely with local stakeholders—from social housing providers to town councils—we’re developing a nuanced understanding of how digital access impacts daily lives. This initiative isn’t just about data collection; it’s about fostering a robust digital ecosystem where everyone can participate and benefit equally.

Policy Relevance:

Aligned with Gloucestershire’s comprehensive Digital Inclusion Strategy, our efforts aim to empower communities with digital literacy and equitable access. By integrating local insights and partnerships, we’re shaping policies that resonate deeply with rural realities. This approach ensures no one is left behind in our collective journey towards a digitally inclusive society.

Emerging Data Needs:

To address the complex challenges of data integration, we’re leveraging expertise from the University of Gloucestershire to develop interactive dashboards. These tools empower decision-makers with real-time insights, guiding informed strategies for sustainable rural development. Our focus is on enhancing digital connectivity, fostering digital skills among diverse demographics, and supporting local businesses to thrive in a digital-first economy.

Join us in navigating Gloucestershire’s dynamic digital landscape, paving the way for inclusive growth, resilient communities, and a future-ready county where everyone can thrive!

Monmouthshire’s Approach to Demographic Challenges

Monmouthshire (Sir Fynwy in Welsh) is a predominantly rural county in south-east Wales, home to 93,000 residents. Despite its picturesque landscapes and vibrant communities, the county faces significant socio-economic and demographic challenges. An ageing population and a constrained, expensive housing market make it difficult for younger residents to settle, prompting Monmouthshire County Council (MCC) to seek innovative solutions through strategic predictions and projects.

Transition Focus: Socio-Economic and Demographic Shifts

Monmouthshire is undergoing profound transitions, especially in mobility, demographics, and transport. The county’s average age is 48, and by 2036, it’s projected that 36% of the population will be over 65. This demographic shift has serious implications for economic growth, community sustainability, and public health. A focus group identified the lack of higher education, employment, and affordable housing as key factors driving young people away.

Addressing the Housing Crisis

Monmouthshire’s ageing population poses economic and social sustainability challenges. Predictions indicate that 70% of new households will be priced out of the housing market, the most expensive in Wales. Vibrant towns like Abergavenny are essential to the county’s future, but they face economic pressures such as rising energy costs and declining household spending. MCC, in collaboration with local councils, aims to reimagine these towns, potentially repurposing town center spaces for residential use to meet affordable housing needs.

Living Lab Challenge

The Monmouthshire Living Lab experiment aims to understand and address the drivers of demographic change. By exploring why younger people stay, leave, arrive, or return, the experiment will also examine related issues such as transport, housing, income inequality, and the skills needed for environmental and digital transitions.

Rationale

Youth out-migration is a significant challenge to sustainable communities. MCC’s Well-being Plan (2018) highlights that 42% of outward migration is by 15-29 year-olds, typically driven by educational and economic factors. MCC seeks to balance the needs of an ageing population while making the county viable for younger residents. Understanding the reasons behind demographic shifts will help MCC develop targeted interventions.

Policy Relevance

MCC’s key strategies, the Replacement Local Development Plan (2023) and the Community and Corporate Plan (expected 2024), focus on attracting and retaining younger people. The Living Lab’s findings will inform these plans, contributing to socially and economically sustainable communities. MCC’s involvement in various partnerships and adherence to the Well-being of Future Generations Act further underscore the importance of this initiative.

Research Questions

What barriers do young people (16-25) perceive to living and working in Monmouthshire?
For younger working-aged people (25-45), what makes Monmouthshire an (un)attractive place to live and work?
How can MCC increase the attractiveness and viability of the county for younger working-aged people?

Emerging Data Needs

MCC needs more granular and qualitative data to understand the reasons behind demographic shifts. The data experiment will explore these reasons in detail, focusing on younger people’s views and experiences. This approach will help MCC develop informed policies and interventions to address the county’s demographic challenges.

Monmouthshire’s Living Lab initiative aims to tackle the county’s demographic challenges by understanding the drivers behind demographic changes. By engaging with younger residents and gathering qualitative data, MCC hopes to develop targeted interventions to retain and attract younger working-age people. This initiative is crucial for ensuring a sustainable and resilient future for Monmouthshire.

Monmouthshire Monmouthshire County Council (MCC) Sir Fynwy university of Gloucestershire

RUSTIK създаде 14 живи лаборатории за насърчаване на прехода към устойчивост в селските общности

RUSTIK (Rural Sustainability Transitions through Integration of Knowledge for Improved Policy Process – Преходи за устойчивост в селските райони чрез интегриране на знания за подобрение на процеса по създаване на политики) е четиригодишен трансдисциплинарен изследователски проект. Проектът има за цел да даде възможност на участниците в селските общности и на създателите на политики да разработят по-добри стратегии и инициативи, насърчаващи прехода към устойчивост в селските райони.

Проектът, финансиран от програма “Хоризонт Европа”, предвижда анализ на настоящите изисквания за адаптация, както и подкрепяне на ефективните политики в селските райони за по-доброто разбиране на различните функционалности и характеристики на районите, потенциалите им и предизвикателствата пред тях. Основните трансформации, които ще бъдат проучени в рамките на проекта, са свързани с измененията в околна среда, климата, социално-икономическите динамики и цифровите технологии.

Живите лаборатории в 14-те пилотни региона в 10 европейски държави ще бъдат централният елемент за генериране на нови познания за разнообразието на селските райони и обществените трансформации в тях. Живите лаборатории на RUSTIK ще работят по идентифицирането на нови данни, методи за събиране на данни, съчетани с настоящите източници, за да се създадат релевантни индикатори за измерване и справяне с предизвикателствата. Проектът ще се съсредоточи върху интегрирането и разпространението на данни, за да направи информацията и анализа достъпни и ценни за участниците и създателите на политики, подобрявайки въздействието на политиките, които се прилагат в селските райони. Крайната цел е да се окаже въздействие върху стратегиите за развитие и начина им на създаване, приложение и управление. За целта се предвиждат три последователни етапа, които ще се извършат от партньорите по метода на „Живата лаборатория“: преглед на ситуацията, експериментиране с данни и изучаване на политиките.

Тази седмица академичните партньори по проекта се събраха на начална среща, организирана във Франкфурт от координатора на проекта – Института за изследване на развитието на селските райони (IfLS).

Мултидисциплинарен консорциум

Консорциумът включва 30 партньорски организации. Осем университета и четири научноизследователски института предоставят научна експертиза в областта на развитието на селските райони, пространственото планиране и отчитане, процес на разгръщане на политиките, устойчивост и изменение на климата; две основаващи се на знанието предприятия от категорията малки и средни (МСП) допринасят за това с готови за прилагане технологии и подходи; а две НПО действат като посредници между университетите и МПС.

Местните и регионалните партньори осигуряват ориентирано към практиката изпълнение на проекта. Обхванати са партньори от пет местни или регионални публични администрации, две местни инициативни групи (МИГ), три бизнес асоциации и три агенции за регионално развитие.

Две европейски организации, представляващи заинтересовани страни в планинските райони – Euromontana и Европейската асоциация LEADER за развитие на селските райони, ELARD – са ключови мултипликатори за други европейски региони и по-специално подпомагат разпространението на информация сред институциите и гражданите на Европейския съюз.

Усилията на консорциума ще допринесат за укрепване на съществуващите инструменти и подходи на европейската политика, най-вече в подкрепа на Европейската зелена сделка, Европейската стратегия в областта на цифровите технологии, Европейския стълб на социалните права и Дългосрочната визия на ЕС за селските райони на Европейския съюз, политиката на ЕС за сближаване, общата селскостопанска политика, и по-специално Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

RUSTIK

Съвместни усилия на живите лаборатории на RUSTIK на Балканския полуостров

“Живите лаборатории” на RUSTIK вече активно провеждат своите експерименти с данни, като търсят начини за осигуряване на нови данни, идентифициране на нови източници и проучването им чрез иновативни методи. Експериментите имат за цел да помогнат на селските райони да се справят по-добре с ключовите преходи и предизвикателства, които преживяват.

Съвместни усилия на живите лаборатории на RUSTIK на Балканския полуостров

Две от лабораториите на RUSTIK – Zajechar и Троян-Априлци-Угърчин (ТАУ), които се намират на Балканския полуостров, но от двете страни на сръбско-българската граница, идентифицираха за изследване общо предизвикателство – неизползвания потенциал за сътрудничество между участниците в хранително-вкусовата промишленост като ресурс за териториално развитие.

За да се запознаят по-добре с двете територии и с начина на провеждане на сравнителен експеримент с данни, членовете на двете МИГ, а именно RARIS – Агенцията за регионално развитие на Източна Сърбия и Департамента по аграрна икономика към Аграрният факултет на Белградския университет, Местната инициативна група Троян-Априлци-Угърчин и Катедрата по социология на Софийския университет “Свети Климент Охридски”, организираха среща, домакинствана от сръбските партньори.

По време на срещата двамата регионални партньори представиха основните си социално-икономически предизвикателства с акцент върху участниците и политиките, свързани с храните. Бяха обсъдени идентифицираните източници на данни, както и инструментите за събиране на данни (въпросници и ръководства за интервюта). Бяха обсъдени идеи и материали за по-нататъшно концептуализиране на идентифицираните данни, като например анализ на социалните мрежи за сътрудничество по късите вериги за доставка на храни.

Двете лаборатории решиха да събират набори от сравними данни, да проучат сходни източници на данни и да се съсредоточат върху сходни целеви групи при провеждането на експериментите си. Целта е да се идентифицират общите и различните аспекти на “балканския синдром” на неизследвания потенциал за сътрудничество между актьорите в агро-хранителните вериги.

RARIS и МИГ ТАУ представиха териториалните инструменти, които използват за подкрепа на местните участници, като например регионалната марка Balcanica Superior, действаща в Източна Сърбия, както и различни проекти, свързани с храните, разработени на територията на МИГ ТАУ. Двамата регионални партньора – МИГ ТАУ и RARIS разчитат на проект РУСТИК да опознаят по-добре териториите си чрез данни и така да успеят да насочат подкрепа към местните участници в селските райони, които имат принос за подобряване работата на местните агро-хранителните вериги. Двамата партньори изразиха задоволство от това, че вече научат повече за своите територии, че вземат по-информирани решения и по-сигурно и широко използват данни, за да са по-ефективни в работата си.

Balkan Peninsula Data Experiments LAG TAU Living Lab living labs RARIS Sofia University TAU Troyan-Apriltsi-Ugаrchin Zajechar

RUSTIK съдейства за изграждането на 14 регионални “Живи лаборатории” в 12 държави от Европейския континент. Те се срещнаха за първи път в Барселона през 2023 г., за да насърчат обмена на знания.

През февруари 2023 г.беше дадено началото на изгражднето на регионалните „живи лаборатории“ в 14 селски района в Европа. Целта на срещата беше да насърчи обмена на знания, да обучи партньорите за работа по метода на „живта лаборатория“, да бъдат опознати по-добре регионалните особености в Европа. Събитието се проведе в рамките на два дни в Барселона и Осона в Каталуния. Домакини бяха фондация „Ерзилия“ и MCRIT.

По време на събитието за стартиране на регионaлните живи лаборатории участниците имаха възможност да подобрят знанията си за проекта RUSTIK и да разговарят с координаторите и пратньорите на проекта. Участниците също така се запознаха с това как пилотните региони могат да добавят стойност към инициативата и получиха незаменими знания за прилагането на подходите и методите на работа в RUSTIK. Това беше и първата възможност за обмен на идеи с партньорите от 14-те различни селски региона в дванадесет държави.

През първия ден на срещата беше представен проектът RUSTIK, а участниците се запознаха с ключовите концепции, които ще играят роля през целия период на проекта, и започнаха да проучват как тези концепции могат да бъдат приложени на практика в съответните пилотни региони. През втория ден фокусът се измести от идеите към действията. Участниците разбраха какво могат да очакват и да постигнат, когато започнат да въвеждат в действие “живата лаборатория” на RUSTIK в своите пилотни региони.

Интерактивните семинари дадоха възможност на участниците да проведат пряк разговор с ръководителите, отговарящи за всяка от предстоящите задачи в Живата лаборатория. Те имаха възможност да задават въпроси и да предоставят обратна връзка по разглежданите теми. А те включваха извършване на проучване чрез подхода за функционални селски райони на съответните пилотни региони под ръководството на Франко Мантино (CREA), идентифициране на съществуващите данни и нуждите от данни под ръководството на Андреу Улиед (MCRIT), приложение на подхода на „живите лаборатории“ под ръководството на Джанет Дуайър (CCRI) и създаване на панорама от политики за съответния пилотен регион под ръководството на Петри Кахила и Юха Халме (UEF).

Нашите домакини в Каталуния

Домакини на събитието бяха MCRIT и фондация Ersilia. През първия ден посетихме Sant Miquel de Balenyà, един от 14-те пилотни региона на RUSTIK. Градът е създаден след построяването на железопътна гара в района през 1875 г. и в момента има 1353 жители. Намиращият се наблизо природен парк Montseny е биосферен резерват на ЮНЕСКО. Sant Miquel de Balenyà се намира в региона на Осона (с население от 165 229 души), който е известен със своите колбаси и има съотношение от над шест прасета на човек.

living labs RUSTIK

Троян-Априлци-Угърчин, България: Изследване на непознатия потенциал на селските агро-хранителни системи

Сгушен в сърцето на Балканите, регионът Троян-Априлци-Угърчин (ТАУ) в България е пилотен пример за трансформационни инициативи. Обхващайки общините Троян, Априлци и Угърчин, този район се простира на 1650,2 км² с население от 33 858 души. ТАУ е разположен на стратегическо място, само на 150 км североизточно от София, с ключова роля за свързването на столицата с Черно море.

Фокус върху прехода: Социално-икономически и демографски промени

Регионът на ТАУ е изправен пред социално-икономически и демографски предизвикателства, в основата на които стои обезлюдяването. Неформалната икономика, характерът на работните места и етническата сегрегация допринасят за този проблем. Въпреки богатството на природни ресурси регионът се бори да започне да ги използва по-ефективно за икономическо и социално развитие.

Предизвикателство за живата лаборатория: Ориентиране в непознатия потенциал на хранителните системи в селските райони

Основното предизвикателство, идентифицирано в ТАУ , се върти около необходимостта от разбирането на неизползвания потенциал на хранителните системи в селските райони и техния принос за справяне със социално-икономическите и демографските промени. Пропуските в данните за връзките между производството и потреблението на храни, както и липсата на сътрудничество между местните участници, възпрепятстват напредъка. Екипът на МИГ ТАУ и Софийски университет има за цел да проучи как могат да бъдат насърчени местните агро-хранителните системи в селските райони, как по-добре да бъдат свързани професионалните училища и местните предприятия и как могат да бъдат преодолени проблеми като несправедливите плащания и недекларираната заетост в хранително-вкусовия сектор.

Обосновка: Акцент върху храната като обединяваща сила

Храната се превърна в основен фокус на изследване за „живата лаборатория“ изградена от Софийски университет и МИГ ТАУ, като „пъзел“ от местни социално-икономически и културни практики, които имат потенциал да преодоляват различията и да предлагат бъдещо развитие на региона, както в областта на селското стопанство, но и на рпомишлеността и на услугите. Липсата на местни и регионални, по-широки и подпомагащи политики в тази област е пряко свързана и със значителната липса на данни. Като се концентрира върху хранителните системи, изследователският експеримент има за цел да допрунесе за по-доброто адресиране на социално-икономическите проблеми на територията на ТАУ.

Значение за политиките: Проправяне на пътя към политики за храните в селските райони

На територията на ТАУ липсва цялостна политика за устойчиво развитие на местните храни. Експериментът, който RUSTIK провежда се стреми да запълни тази празнина, като предоставя знания, данни и модели за разработване на политики и мерки. Съобразявайки се с регионалните и местните политики, експериментът би могъл да отговори на проблемите, свързани с насърчаване на устойчивия икономически растеж чрез инициативи, свързанинасочени към развитие на местните храни.

Изследователски въпроси: Разкриване на динамиката на хранителните системи в селските райони

Експериментът търси отговори на важни въпроси:

Как хранителната система в селските райони влияе върху местното предприемачество и тенденциите за завръщане на млади в агро-хранителния сектор?
Каква е ролята на семейните градини за местните икономики и социално-икономическите неравенства?
Как хранителните системи в селските райони си взаимодействат с градските икономики и кои градски икономики им влияят?
Може ли запазването на местните хранителни традиции да допринесе за устойчивостта на общността и чувството за принадлежност към територията?
Кои фактори правят местния агро-хранителен сектор привлекателен за новодошлите и туристите, като насърчават устойчивите местни икономики?

Възникваща нужда от данни: Преодоляване на празнината в познанията

Експериментът се сблъсква с липсата на данни за различни аспекти, свързани с агро-хранителния сектор, като например достъпът на местното население до пресни, сезонни и местни храни, сътрудничеството между професионалните училища и местните предприятия в областта на агро-хранителния сектор и ролята на семейните градини за поддържане на местните хранителни традиции и много други. За да се преодолее този проблем, се проучват нови и вече съществуващи източници, с цел да се създаде цялостна карта на храните в селските райони.

Наличност на данни: Източници за експеримента

Експериментът разчита на комбинация от налични, но неизследвани и нови източници на данни, включително регистри на земеделски производители, преработватели и търговци, предприятия за преработка на храни, социални кухни, ресторанти и много др. Въпреки това възникват ограничения поради непубличния характер на някои набори от данни, което възпрепятства детайлния анализ. Той се допълва и от неструктурирани качествени данни и от данни, извличани по ексеприментален път от определени актьори в агро-хранителния сектор.

Предизвикателства и възможности пред осъществяването на ексепримента: Навигиране по пътя напред

Предизвикателствата пред експеримента се състоят предимно в ограничения, свързани с достъп до ключови набори от данни, непълни или липсващи регистри, като например този на семейните градини. Участващите партньори притежават необходимите компетенции за преодоляване на тези предизвикателства, като се насочват към алтернативни методи и източници на данни.

Разгръщането на експеримента RUSTIK в ТАУ обещава не само да разкрие потенциала на агро-хранителните системи в селските райони, но и да проправи пътя за изграждане на информирани политики, които могат да насърчат устойчивото развитие и да допринесат за по-добра регионална икономика в областта на храните. Екипът на „живата лаборатория“, действаща на територията на Троян-Априлци-Угърчин ще ви информира своевременно за резултатите от дейността си.

Bulgaria Demographic change LivingLab Rural Development Rural Food Systems RUSTIK Rustik Experiment TAU Troyan-Apriltsi-Ugаrchin

Exploring European Geospatial Data Tools

The Rustik partners are continuing their learning journey, acquiring new insights to develop their data experiments. Recently, MCRIT and the Universidad Autónoma de Barcelona organized a training session on European geospatial data tools. Participants gained skills in data visualization, downloading capabilities, and basic analysis, focusing on:

Using web tools to search and download satellite imagery and related data.
Conducting visual analysis of geospatial data, including comparisons and time-lapse views.
Identifying and accessing relevant data for specific areas of interest.
Applying geospatial data tools effectively in their work or projects.

Copernicus Tools: Copernicus, the EU’s Earth observation program, provides free and accessible information services from satellite and in-situ data sources. Tools include:

Sentinel-1: Radar imagery for land and ocean services.
Sentinel-2: High-resolution optical imagery for monitoring vegetation, soil, and water.
Sentinel-3: Data for marine and land services, such as ocean and land surface temperature.
Sentinel-6: Altimetry data for measuring global sea-surface height.

Copernicus Data Space Ecosystem CDSE This platform offers real-time data access, customizable imagery rendering, and extensive cloud options for processing Copernicus data.

Copernicus Land Monitoring Service (CLMS): Provides essential land cover information for applications in spatial planning, agriculture, and climate change mitigation.

EEA and JRC Tools: The European Environment Agency (EEA) and Joint Research Centre (JRC) offer tools like the JRC Data Catalogue, European Drought Observatory, Urban Data Platform, and European Soil Data Centre (ESDAC). These tools support various applications in spatial planning, forest management, water management, agriculture, and more.

Explore these tools and data resources for informed decision-making and impactful projects.

CDSE CLMS Copernicus EEA ESDAC JRC MCRIT UAB Universidad Autónoma de Barcelona Universitat Autònoma de Barcelona

Driving Sustainable Transitions: The Living Lab of Sant Miquel de Balenyà

Nestled in Seva municipality, Sant Miquel de Balenyà, with its modest population of 1,353, plays a pivotal role in Osona County‘s socio-economic and environmental shifts. This vibrant community, strategically located between Montseny and Plana de Vic, boasts a robust agri-industrial sector and participates actively in the RUSTIK project to tackle local challenges.

Focus on Socio-Economic and Environmental Shifts

Sant Miquel de Balenyà is witnessing dynamic demographic changes due to its strategic location and connectivity to major cities like Barcelona, Vic, and Granollers. Factories attract a workforce often exceeding the number of residents, and many secondary residences have become primary homes post-COVID-19. The town is also committed to green energy, with public buildings using wood chips from Montseny forests for boilers and the private sector investing in solar panels. However, water availability remains a critical issue requiring proactive management.

Living Lab Challenge: Enhancing Quality of Life

The Living Lab in Sant Miquel de Balenyà aims to improve the quality of life through social cohesion, equity, climate resilience, and balanced socio-economic competitiveness. The challenge is to refine territorial and urban planning to better address demographic shifts, the urban-industrial interface, and future infrastructural changes, with active citizen participation.

Rationale and Challenges

Despite its small size, Sant Miquel de Balenyà has a complex territorial pattern. An industrial area with over 30 industries lies close to residential zones. The construction of a bypass road to redirect heavy traffic away from the main street presents opportunities and risks, potentially impacting local businesses.

Knowledge to Date and Policy Relevance

The Living Lab’s foundation lies in existing planning documents like the Seva Urban Master Plan (POUM) and the Partial Territorial Plan of the Central Counties. Efforts are underway to advocate for policy changes granting EMDs the capability to approve modifications to Urban Master Plans, benefiting Sant Miquel de Balenyà and similar entities.

Research Questions and Emerging Data Needs

How can improvements in territorial and urban planning enhance social cohesion, equity, and quality of life?

What measures can bolster community resilience to climate-related challenges?

How can socio-economic competitiveness be balanced with social equity and inclusivity?

What strategies can effectively engage the community in decision-making processes?

To address these questions, detailed demographic, socio-economic, environmental, and mobility data are needed. Current data scarcity at the EMD scale poses a significant challenge, necessitating extensive fieldwork and community involvement in data collection.

Capacities and Limitations

While data scarcity is a primary limitation, the small geographic scale facilitates detailed fieldwork and community engagement. Existing data on land use, urban master plans, and energy efficiency certificates provide a foundational understanding. Innovative approaches, such as exploring big data sources and unconventional data collection methods, demonstrate adaptability in overcoming data gaps.

Sant Miquel de Balenyà, with its vibrant industrial sector and dynamic population growth, is at the forefront of socio-economic and environmental transitions in Osona. Through the RUSTIK project, the town aims to address these challenges holistically, leveraging community involvement and innovative data collection methods. The ultimate goal is to enhance the quality of life for its residents, ensuring a sustainable and resilient future.

EMD Ersilia Foundation Living Lab Osona Sant Miquel de Balenyà

The Sant Miquel de Balenyà EMD launches a survey to assess citizens’ perception of quality of life in the town

On May 15th, as part of the European Commission‘s RUSTIK project, the EMD of Sant Miquel de Balenyà launched a survey on the town’s quality of life and created various participation channels for citizens.

Understanding the perception of public spaces, the use of local commerce, citizen participation, and the use of facilities, among other elements, is crucial to measuring social well-being.

Data collection is being carried out using the Maptionnaire tool, which facilitates the collection of georeferenced data on cartography and its subsequent analysis with geographic tools.

To reach the maximum population of Sant Miquel de Balenyà, a set of actions was already conducted in June at the school and with the town’s senior citizen groups, to include their voices in the participatory process.

The survey is expected to conclude at the end of July 2024 with a street event during the town’s Festa Major.

Based on a series of indicators divided into three major blocks, the aim is to arrive at a quality-of-life index to evaluate the impact of public services and investment projects in the town. The survey design and analysis are carried out jointly with the ERSILIA Foundation, a member of the RUSTIK project.

The first results of the quality of life survey will be published in September 2024 in Gallaret, the town’s magazine published by the EMD, where the results of the RUSTIK project are also being published.

Living Lab Osona Sant Miquel de Balenyà EMD Survey

Fostering Social Inclusion and Tackling Food Waste in Slovenia’s Osrednjeslovenska Region

The Osrednjeslovenska region in Slovenia, with 25 municipalities and nine urban settlements, faces diverse challenges despite being densely populated. While some areas have well-developed central functions, others lack essential services, impacting living standards and increasing traffic congestion.

The Rustik Living Lab (LL) in Slovenia targets food loss and waste (FLW) and its connection to social inclusion and entrepreneurship. These issues were chosen for their societal relevance and to leverage partners’ strengths. The LL aims to address data gaps regarding rural poverty, access to food, and subjective quality of life.